В началото на 60-те години на миналия век техници от западногерманската (Федерална република Германия) авиационна компания D önnier откриват, че когато самолет преминава през дъждовни облаци с висока скорост, може да се генерира ударна вълна, която може да повреди вътрешните компоненти на самолета, докато външната обвивка на самолета остава непокътната. Това явление привлича вниманието на физиците и през 1963 г. компанията създава лаборатория за изследване на ударни вълни. През 1966 г. инженер в изследователската лаборатория случайно влезе в контакт с работеща цел с ударна вълна и тялото му се почувства като токов удар. Ученият инженер веднага разбрал, че това е ефектът от навлизането на ударната вълна в човешкото тяло. Айзенберг (професор в Института по хирургия към Мюнхенския университет) работи в тясно сътрудничество с екипа за изследване на ефектите на ударната вълна в Downer&Company, за да докаже най-накрая през 1972 г., че ударните вълни, предавани през водата, могат да смажат изолирани камъни в бъбреците. Този успех е крайъгълен камък в историята на екстракорпоралната литотрипсия с ударна вълна и открива нова ера в лечението на камъни в пикочните пътища. През 1980 г. Joss et al. от Катедрата по урология в университета Лудвиго Максимилиан в Мюнхен, Западна Германия, за първи път използва тази машина за клинично лечение на пациенти с камъни в бъбреците. През 1985 г. Китай успешно разработи каменотрошачка.